СТРЕСЪТ В МВР: КАКВА Е СИТУАЦИЯТА И КОИ СА ОСНОВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ НА СТРЕС?
Основните източници на стрес – и оперативен, и, главно, административен – и влиянието им върху служителите в МВР се намират в пряка зависимост от състоянието на системата.
За съжаление, за МВР десетилетието завършва така, както и започва – потвърждават се констатациите, че това е една токсична, дехуманизирана система, основана върху военните порядки, централизацията, строгата йерархичност, безпрекословната дисциплина и отсъствието на разбиране за ценността на личността.
„Токсичността“ на системата се дължи на „букет“ от стресогенни фактори. „Ранглистата“ на стресорите се оглавява от повсеместната несправедливост, обезценката на човешкия живот и здраве, авторитарното и непрофесионално управление, организационните неуредици, финансовия дефицит и материалната необезпеченост.
До голяма степен изненадващо, критичните и травматични събития в професионалната дейност значително отстъпват на стресорите, свързани с управлението, отношенията, организацията и обезпечеността.
В МВР има две нива на стрес сред служителите на МВР – обичайно и екстремно, породени съответно от източници на хроничен (ниско заплащане, лоша материална база, преумора, необходимост с лични средства да се финансират служебни разходи, липса на екипност, нисък публичен имидж и др.) и на остър (смърт или страдание на колега, агресия и посегателства срещу служители, фатални инциденти с деца и млади хора, дисциплинарни наказания и скандали в работата и др.) стрес.
Отсъства политика за превенция на и справяне със стреса. Както с повечето проблеми в МВР, и със стреса всеки се справя както намери за добре и по правило, сам. Липсва превантивна психологическа помощ.
Всички опити за реформа на ведомството през последните десетилетия (извършвани обикновено „на парче“, без ясна визия за очаквания резултат, зле планирани) завършиха катастрофално.
Ведомството е „минирано“ от значителни несправедливости, главно по отношение на служителите, което затруднява изпълнението на основната му функция – да бъде гарант за справедливостта в обществените отношения.
Несправедливостта в третирането на служителите съжителства с материална оскъдица, лоши условия на работното място, ненормирано работно време, системна преумора. Поради тази причина институцията не е престижна, няма подкрепата на обществото и не е привлекателна като работодател.
Целите на МВР като институция са аксиоматични и в този смисъл – ясни – гарантиране на спазването на законите, превенция и противодействие на престъпността, опазване на живота, правата и собствеността на гражданите и стопанските субекти. Целите на МВР като организация избледняват и се размиват. Не е ясно откъде се тръгва, накъде се върви и как МВР допринася за благополучието на своите служители в качеството им на хора, принадлежащи към организация. Целите за 2020 година са същите, като тези през предходните три, но с други думи
Друг факт, който не се нуждае от допълнително доказване, но неизбежно влияе върху нивото на професионалния стрес, е това, че в момента МВР не е в състояние да предложи на българското общество задоволителна степен на лична сигурност и качество на административната дейност.
Отслабва общественият натиск МВР да се демократизира, да се реформира и да се отваря към гражданите и общностите. Освен през 90-те години на 20 век, когато се вписва във всеобщия импулс и необходимост за реформиране на институциите и законодателството, МВР не е подложено на траен, силен, системен и безпрекословен натиск да се промени. Това се случва епизодично, инициирано от отделни ръководства или провокирано от различни проекти, основно между 2000 и 2010 година. По този начин МВР изостава от повечето институции в България.
Реформата в МВР не може да бъде провокирана отвън, защото като система, министерството е резистентно на всякакви предизвикателства и е чуждо на интеракции. Промяната не може да дойде и вследствие на вътрешен импулс, защото институцията „претопява“ инакомислещите и изхвърля визионерите и лидерите от трансформационен тип.
Проблемите в МВР, налагащи прилагането на нов подход и устойчива промяна могат да бъдат структурирани в три направления като всяка една от тези непроменени области причинява професионален стрес, създава риск за живота и здравето на служителите и е причина за неудовлетвореност на гражданите от доставяната услуга:
- Липса на дългосрочно планиране и визия за устойчива промяна в МВР, в контекста на новата среда за сигурност.
На ниво държавно управление, няма дългосрочна визия за това по какъв начин да се промени и в каква посока да се развие МВР. Не се взема предвид технологичното развитие, което води до промени в бъдещето на сигурността, за които МВР не е подготвено. Налице е репутационна криза, която не само не се управлява, но и не се предвиждат мерки за нейното овладяване. Налице са много успешни модели за реформиране на системите за обществен ред и вътрешна сигурност, които не се адаптират по подходящ начин към българския контекст и се въвеждат по начин, който по-скоро затруднява функционирането на МВР, отколкото да го улесни.
2. Неефективно взаимодействие и комуникация по линията МВР-граждани
Общото виждане е, че съществуват отделни добри практики, но комуникацията между гражданите и МВР и като следствие – имиджа на институцията – не са на добро ниво. Това се дължи на неподготвеност на структурите на МВР и на гражданското общество (както на отделни граждани и активисти, така и на организирани форми – сдружения, фондации и т.н.) да работят съвместно при поставяне на цели и разработване на стратегии за постигане на по-високо качество на услугата сигурност, което е в резултат на липващи политики и визия за подобно взаимодействие и сътрудничество. Успоредно с това е налично пасивно отношение на гражданите по отношение на различни измерения на сигурността им и липса на разбиране в обществото за необходимостта от изграждане на споделена култура на сигурността.
Липсва цялостна комуникационна стратегия на институцията МВР, насочена към обществото като цяло и към различни специфични заинтересовани групи. Последствие е едностранчивата работа на дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“, която основно изпълнява функциите на пресцентър на министерството и не изпълнява задачи по комуникиране на ролята, постиженията и проблемите на цялата система.
3. Министерството на вътрешните работи в Република България не се управлява ефективно и не предоставя адекватни публични услуги, свързани с осигуряването на вътрешната сигурност и на обществения ред
Конкретни проблеми се констатират при организационният модел на МВР, който включва множество структури с разнородни функции и наличие на множество вертикални структурни звена, което затруднява централизираното управление и децентрализираното предлагане на публичните услуги, свързани с осигуряването на вътрешната сигурност (противодействието на престъпността) и на обществения ред;
Частично регулиран, но не напълно, е дисбаланса в кариерното развитие и „правната несигурност“, при законодателно установените правни режими на трите групи служители в МВР: държавни служители по Закона за МВР, държавни служители по Закона за държавния служител и лица, работещи по трудово правоотношение по Кодекса на труда и Закона за МВР;
Системата за обучение на служителите за нуждите на МВР се нуждае от усъвършенстване и адаптиране към съвременните предизвикателства и променена среда за сигурност;
Констатира се значителна недоосигуреност на униформи и оборудване на служителите, както и ниско заплащане в сравнение с колегите им от държави-членки на Европейския съюз. Неосигуреността демотивира голяма част от служителите на МВР, които периодично изразяват своите проблеми в тази област, чрез протести, организирани от сидникалните организации в МВР.
Предизвикателствата за доставяне на качествена услуга „Сигурност“ са свързани, както с териториалните специфики на населените места, така и с демографския и социално-икономически профил на населението. Именно поради тази причина е необходимо да се промени цялостния подход на планиране на политиката за общестевен ред и вътрешна сигурност и ориентирането и към конкретните потребности на българските граждани.