В периода 6 – 7 септември 2022 г., делегация от седем души от СФСМВР посети партньорската организация Fagforbundet, в рамките на проект „Най-новото предизвикателство пред достойните условия на труд: управлението на професионалния стрес и риска на работното място“, финансиран от Иновация Норвегия.
Впечатляващо е изключително доброто синдикално покритие в Норвегия, както в процентно отношение, така и в различните качества и роли, в които се представлява ( държавен, частен сектор, образование) и много доброто профилиране и разграничаване на роли и дейности между отделните синдикални организации.
Впечатляващ е начинът, по който е развито партньорството между синдикалните организации и механизма, който съществува, за да се надгради постигнатото от другите социални партньори и преговорите и подобряването на социалните права и придобивки да се основават на вече съществуваща добра практика. Самият факт, че за нашата обменна визита присъстваше лектор от друг синдикат, поради заявен от СФСМВР интерес за организиране на полицаите в Норвегия, е доказателство за наличието на конструктивизъм и партньорство в отношенията между синдикалните организации в Норвегия.
Основната промяна в начина на мислене, която трябва да бъде предизвикана в България е осъзнаването от представителите на синдикалните организации, че конкуренцията между тях трябва да се сведе до „състезание“ за идеи в полза на добруването на работниците, както и нагласата, че е необходимо всички заинтересовани страни да бъдат отворени за другите участници, за да се намерят общи решения.
От икономическа гледна точка е много интересен и ценен принципа на икономическо управление осигуряващо благосъстояние на всеки, както и тактически правилното действие преговори по КТД да започват първо да се провеждат за възнагражденията в най-силно конкуретните сектори, както и принципа резултите от тях, да са решаващ за увеличението на заплатите в в другите сектори.
Програмата за превенция на онкологичните заболявания сред пожарникарите, която изпълняват Fagforbundet, както и статискиата, с която разполагат за заболеваемостта и дългогодишната проследяемост на състоянието на служителите е една от инициативите, които са много важни и ценни за българското МВР и най-малкото, което може да се направи е да започнат разговори между заинтересованите страни по тези теми.
Разликите между условията на труд и социалния диалог в България и Норвегия са огромни и те не са толкова, заради различното благосъстояние на държавите, а заради разликата в начина на мислене и отношението към служителите. Докато в България, служителите в МВР се третират като инструмент и се считат за лесно заменяеми изпълнители, то в Норвегия за социалните партньори всеки един човек е важен и за тях е ключов елемент от създаването на държава на благосъстоянието.
А) Идентифициране на конкретните потребности на българските граждани по отношение на тяхната лична сигурност, структуриране на достъпа до качествена услуга сигурност и цялостна промяна на начина на планиране и финансиране на политики за обществен ред и сигурност.
2. Повишаване ефективността и намаляване на раходите, в резултат на промяна и реорганизиране на структурата на МВР като се премахнат всички звена с дублиращи функции и дейности (след изготвяне на структурен и функционален анализ, който ще бъде обсъден със синдикалните организации и подложен на обществено обсъждане).
3. Утвърждаване на единна система за управление на професионалния стрес и риска на работното място, както и система за мотивиране и кариерно развитие (по вертикала и хоризонтала) на служителите в МВР, базираща се на ясни и обективни критерии (системата ще бъде изготвена след проучване нагласите и очакванията ма служителите, активно взаимодействие със синдикалните организации и в синхрон с визията за развитие на МВР и утвърдените политики за сигурност ). 
Първи етап. Оценка на ситуацията.
Втори етап. Разработване и приемане на стратегия за реформиране и развитие на МВР.
Трети етап. Провеждане на реформата.
Критично необходими условия. 
Основните източници на стрес – и оперативен, и, главно, административен – и влиянието им върху служителите в МВР се намират в пряка зависимост от състоянието на системата.
На ниво държавно управление, няма дългосрочна визия за това по какъв начин да се промени и в каква посока да се развие МВР. Не се взема предвид технологичното развитие, което води до промени в бъдещето на сигурността, за които МВР не е подготвено. Налице е репутационна криза, която не само не се управлява, но и не се предвиждат мерки за нейното овладяване. Налице са много успешни модели за реформиране на системите за обществен ред и вътрешна сигурност, които не се адаптират по подходящ начин към българския контекст и се въвеждат по начин, който по-скоро затруднява функционирането на МВР, отколкото да го улесни.
Общото виждане е, че съществуват отделни добри практики, но комуникацията между гражданите и МВР и като следствие – имиджа на институцията – не са на добро ниво. Това се дължи на неподготвеност на структурите на МВР и на гражданското общество (както на отделни граждани и активисти, така и на организирани форми – сдружения, фондации и т.н.) да работят съвместно при поставяне на цели и разработване на стратегии за постигане на по-високо качество на услугата сигурност, което е в резултат на липващи политики и визия за подобно взаимодействие и сътрудничество. Успоредно с това е налично пасивно отношение на гражданите по отношение на различни измерения на сигурността им и липса на разбиране в обществото за необходимостта от изграждане на споделена култура на сигурността.
Конкретни проблеми се констатират при организационният модел на МВР, който включва множество структури с разнородни функции и наличие на множество вертикални структурни звена, което затруднява централизираното управление и децентрализираното предлагане на публичните услуги, свързани с осигуряването на вътрешната сигурност (противодействието на престъпността) и на обществения ред;Регионален форум „Рискът, стресът, националните и регионалните проблеми в МВР: Възможните и устойчиви решения“ се провежда в Русе днес. Представени бяха резултатите от изследванията, които са проведени по проект „Най-новото предизвикателство пред достойните условия на труд: управление на професионалния стрес и риска на работното място”, реализиращ се с финансовата подкрепа на Иновация Норвегия. Представена бе визията за дългосрочна промяна в МВР, разработена от СФСМВР и консултирана с представители на всички парламентарно представени партии в 47-то НС.
Линк към източника тук.
Информационната брошура за достойните условия на труд, европейските политики и норвежките добри практики може да свалите от тук: 
Aспект на нелегитимното кариерно израстване са политическите назначения, които обхващат както високите нива – директорите на областни дирекции, така и често пъти значително по-ниски позиции. Особено в малките градове смяната на управляващата политическа сила на национално ниво води до масова политическа чистка в структурите на МВР в общинския център.
Усещането на служителите е, че важни в МВР са само министърът, главният секретар и директорите на главните дирекции. Всички останали директори и началници се представят като политически зависими и в този смисъл – незначителни и временни. Това означава, че „престижните етажи“ в МВР са някъде много „нависоко“ и в този смисъл твърде отдалечени от редовите служители и обикновените граждани, които имат нуждата от преки контакти и впечатления, за да изградят самочувствие или да формират респект към институциите и професията.
акви условия работим“ е една от първите, които външните хора чуват, когато разговарят със служители или влязат в сграда на РУ, например. Служителите дотолкова са интериоризирали мизерията, че за тях тя е тема за скъсяване на дистанцията и изграждане на доверие с непознати.
