Основните източници на стрес – и оперативен, и, главно, административен – и влиянието им върху служителите в МВР се намират в пряка зависимост от състоянието на системата.

За съжаление, за МВР десетилетието завършва така, както и започва – потвърждават се констатациите, че това е една токсична, дехуманизирана система, основана върху военните порядки, централизацията, строгата йерархичност, безпрекословната дисциплина и отсъствието на разбиране за ценността на личността.

„Токсичността“ на системата се дължи на „букет“ от стресогенни фактори. „Ранглистата“ на стресорите се оглавява от повсеместната несправедливост, обезценката на човешкия живот и здраве, авторитарното и непрофесионално управление, организационните неуредици, финансовия дефицит и материалната необезпеченост.

До голяма степен изненадващо, критичните и травматични събития в професионалната дейност значително отстъпват на стресорите, свързани с управлението, отношенията, организацията и обезпечеността.

В МВР има две нива на стрес сред служителите на МВР – обичайно и екстремно, породени съответно от източници на хроничен (ниско заплащане, лоша материална база, преумора, необходимост с лични средства да се финансират служебни разходи, липса на екипност, нисък публичен имидж и др.) и на остър (смърт или страдание на колега, агресия и посегателства срещу служители, фатални инциденти с деца и млади хора, дисциплинарни наказания и скандали в работата и др.) стрес.

Отсъства политика за превенция на и справяне със стреса. Както с повечето проблеми в МВР, и със стреса всеки се справя както намери за добре и по правило, сам. Липсва превантивна психологическа помощ.

Всички опити за реформа на ведомството през последните десетилетия (извършвани обикновено „на парче“, без ясна визия за очаквания резултат, зле планирани) завършиха катастрофално.

Ведомството е  „минирано“ от значителни несправедливости, главно по отношение на служителите, което затруднява изпълнението на основната му функция – да бъде гарант за справедливостта в обществените отношения.

Несправедливостта в третирането на служителите съжителства с материална оскъдица, лоши условия на работното място, ненормирано работно време, системна преумора. Поради тази причина институцията не е престижна, няма подкрепата на обществото и не е привлекателна като работодател.

Целите на МВР като институция са аксиоматични и в този смисъл – ясни – гарантиране на спазването на законите, превенция и противодействие на престъпността, опазване на живота, правата и собствеността на гражданите и стопанските субекти.  Целите на МВР като организация избледняват и се размиват. Не е ясно откъде се тръгва, накъде се върви и как МВР допринася за благополучието на своите служители в качеството им на хора, принадлежащи към организация. Целите за 2020 година са същите, като тези през предходните три, но с други думи

Друг факт, който не се нуждае от допълнително доказване, но неизбежно влияе върху нивото на професионалния стрес, е това, че в момента МВР не е в състояние да предложи на българското общество задоволителна степен на лична сигурност и качество на административната дейност.

Отслабва общественият натиск МВР да се демократизира, да се реформира и да се отваря към гражданите и общностите. Освен през 90-те години на 20 век, когато се вписва във всеобщия импулс и необходимост за реформиране на институциите и законодателството, МВР не е подложено на траен, силен, системен и безпрекословен натиск да се промени. Това се случва епизодично, инициирано от отделни ръководства или провокирано от различни проекти, основно между 2000 и 2010 година. По този начин МВР изостава от повечето институции в България.

Реформата в МВР не може да бъде провокирана отвън, защото като система, министерството е резистентно на всякакви предизвикателства и е чуждо на интеракции. Промяната не може да дойде и вследствие на вътрешен импулс, защото институцията „претопява“ инакомислещите и изхвърля визионерите и лидерите от трансформационен тип.

Проблемите в МВР, налагащи прилагането на нов подход и устойчива промяна могат да бъдат структурирани в три направления като всяка една от тези непроменени области причинява професионален стрес, създава риск за живота и здравето на служителите и е причина за неудовлетвореност на гражданите от доставяната услуга:

1. Липса на дългосрочно планиране и визия за устойчива промяна в МВР, в контекста на новата среда за сигурност.

На ниво държавно управление, няма дългосрочна визия за това по какъв начин да се промени и в каква посока да се развие МВР. Не се взема предвид технологичното развитие, което води до промени в бъдещето на сигурността, за които МВР не е подготвено. Налице е репутационна криза, която не само не се управлява, но и не се предвиждат мерки за нейното овладяване. Налице са много успешни модели за реформиране на системите за обществен ред и вътрешна сигурност, които не се адаптират по подходящ начин към българския контекст и се въвеждат по начин, който по-скоро затруднява функционирането на МВР, отколкото да го улесни.

2. Неефективно взаимодействие и комуникация по линията МВР-граждани

Общото виждане е, че съществуват отделни добри практики, но комуникацията между гражданите и МВР и като следствие – имиджа на институцията – не са на добро ниво. Това се дължи на неподготвеност на структурите на МВР и на гражданското общество (както на отделни граждани и активисти, така и на организирани форми – сдружения, фондации и т.н.) да работят съвместно при поставяне на цели и разработване на стратегии за постигане на по-високо качество на услугата сигурност, което е в резултат на липващи политики и визия за подобно взаимодействие и сътрудничество.  Успоредно с това е налично пасивно отношение на гражданите по отношение на различни измерения на сигурността им и липса на разбиране в обществото за необходимостта от изграждане на споделена култура на сигурността.

Липсва цялостна комуникационна стратегия на институцията МВР, насочена към обществото като цяло и към различни специфични заинтересовани групи. Последствие е едностранчивата работа на дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“, която основно изпълнява функциите на пресцентър на министерството и не изпълнява задачи по комуникиране на ролята, постиженията и проблемите на цялата система.

3. Министерството на вътрешните работи в Република България не се управлява ефективно и не предоставя адекватни публични услуги, свързани с осигуряването на вътрешната сигурност и на обществения ред

Конкретни проблеми се констатират при организационният модел на МВР, който включва множество структури с разнородни функции и наличие на множество вертикални структурни звена, което затруднява централизираното управление и децентрализираното предлагане на публичните услуги, свързани с осигуряването на вътрешната сигурност (противодействието на престъпността) и на обществения ред;

Частично регулиран, но не напълно, е дисбаланса в кариерното развитие и „правната несигурност“, при законодателно установените правни режими на трите групи служители в МВР: държавни служители по Закона за МВР, държавни служители по Закона за държавния служител и лица, работещи по трудово правоотношение по Кодекса на труда и Закона за МВР;

Системата за обучение на служителите за нуждите на МВР се нуждае  от усъвършенстване и адаптиране към съвременните предизвикателства и променена среда за сигурност;

Констатира се значителна недоосигуреност на униформи и оборудване на служителите, както и ниско заплащане в сравнение с колегите им от държави-членки на Европейския съюз. Неосигуреността демотивира голяма част от служителите на МВР, които периодично изразяват своите проблеми в тази област, чрез протести, организирани от сидникалните организации в МВР.

Предизвикателствата за доставяне на качествена услуга „Сигурност“ са свързани, както с териториалните специфики на населените места, така и с демографския и социално-икономически профил на населението. Именно поради тази причина е необходимо да се промени цялостния подход на планиране на политиката за общестевен ред и вътрешна сигурност и ориентирането и към конкретните потребности на българските граждани.

Информационната брошура за достойните условия на труд, европейските политики и норвежките добри практики може да свалите от тук: Брошура за условия на труд!

На 2 и 3 октомври 2021 г. в град Плевен се проведе последното от предвидените 10 обучения за членове на СФСМВР по проект „Най-новото предизвикателство пред достойните условия на труд: управлението на професионалния стрес и риска на работното място“.

Обученията се проведоха в градовете София, Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Бургас, Варна, Враца и Плевен, а в тях бяха обучени 165 души.

Националната кръгла маса „Рискът, стресът и проблемите в МВР: възможните и устойчиви решения“ се проведе на 17 юни 2021 г.

Участие в нея взеха представители на Иновация Норвегия,  КТ „Подкрепа“, Институтите в МВР ( ИП-МВР, МИ-МВР и НИК-МВР), ПП „Има такъв народ“, ПП „БСП“, ПП „Да, България“, „Прозрачност без граници“, АМВР-МВР, медии и други. Позиции изразиха и съветници по сигурността към МС.

По време на Националната кръгла маса бяха представени резултатите от проведените в рамките на проект на проект „Най-новото предизвикателство пред достойните условия на труд: управлението на професионалния стрес и риска на работното място“, финансиран от Иновация Норвегия изседвания и оценка на риска, както и изготвената от СФСМВР визия и мерки за устойчива промяна и подобряване условията на труд в МВР.

Във втората част на събитието, участниците имаха възможност да споделят своите позиции и да дадат обратна връзка за представените мерки за подобряване условията на труд в МВР. Всички те подкрепиха направените предложения, като акцентираха върху факта, че ще е изключително трудно да се осигури национално обединение и единство сред политическите партии по темата.

Участниците определиха СФСМВР като единствената организация, която би могла да доведе до реална промяна и подобряване на условията на труд в МВР и заявиха своето желание за подпомагане на този процес.

Aспект на нелегитимното кариерно израстване са политическите назначения, които обхващат както високите нива – директорите на областни дирекции, така и често пъти значително по-ниски позиции. Особено в малките градове смяната на управляващата политическа сила на национално ниво води до масова политическа чистка в структурите на МВР в общинския център.
Компромисът с кариерното развитие и примирението, че то е „за други“ директно зачертава служителя от полето на Work involvement. В добрия случай, изграждането на компромиса може да ги отведе в зоната на Job involvement – на хората, които гледат на работата като на средство за препитание и поради това я изтласкват на доста по-задно място в системата си от ценности и приоритети.
Отказът от кариерно развитие, предопределен от разбирането, че то така или иначе е невъзможно, понижава конкуренцията между йерархичните нива, поколенията и отделните служители в МВР и допълнително улеснява просперитета на посредствените връзкари. Очевидно е също така, че „запушването“ на определени позиции и нива драстично понижава мотивацията, а оттам и ефективността в работата, защото каквото и да направиш, усилията ти няма да бъдат възнаградени от външните фактори.
СФСМВР проведе изследване на рисковите и стресовите фактори в МВР и анализ на тяхната промяна през последните 5 години. Части от споделените позиции и направени заключения, ще публикуваме под формата на инфографики, които са част от информационната кампания „Стресът и рискът в МВР“.Кампанията се реализира по проект „Най-новото предизвикателство пред достойните условия на труд: управлението на професионалния стрес и риска на работното място“, финансиран от Иновация Норвегия и изпълняван от СФСМВР в партньорство с норвежкия синдикат Fagforbundet.

Усещането на служителите е, че важни в МВР са само министърът, главният секретар и директорите на главните дирекции. Всички останали директори и началници се представят като политически зависими и в този смисъл – незначителни и временни. Това означава, че „престижните етажи“ в МВР са някъде много „нависоко“ и в този смисъл твърде отдалечени от редовите служители и обикновените граждани, които имат нуждата от преки контакти и впечатления, за да изградят самочувствие или да формират респект към институциите и професията.
Изследването регистрира наличието на враждебност на низшите териториални структури по отношение на висшите, тоест на участъците и управленията, спрямо министерството и главните дирекции. Според участниците, там системата „обраства“ с паразитиращи структури и служители, които нищо не правят, затова се стига до съотношение от 30 хиляди души администрация и началници, които живеят и работят в благополучие и под 20 хиляди души „на терен“, които работят за по 800 – 900 лева на месец и изнемогват.
Налице е двойна обусловеност – от една страна влошаването на човешките ресурси ерозира допълнително обществения престиж на професията, от друга, лошият и имидж вторично намалява интереса на младите хора към МВР и специално към полицията.
Лошото качество на състава влияе крайно неблагоприятно на Work Involvementа – на ангажираността на служителите с работата, тъй като работното място и среда стават неприятни – на никого не му се работи сред мнозинство от неинтелигентни конформисти.

СФСМВР проведе изследване на рисковите и стресовите фактори в МВР и анализ на тяхната промяна през последните 5 години. Части от споделените позиции и направени заключения, ще публикуваме под формата на инфографики, които са част от информационната кампания „Стресът и рискът в МВР“.Кампанията се реализира по проект „Най-новото предизвикателство пред достойните условия на труд: управлението на професионалния стрес и риска на работното място“, финансиран от Иновация Норвегия и изпълняван от СФСМВР в партньорство с норвежкия синдикат Fagforbundet.

Липсата на пари и окаяната материална база в МВР нито могат да бъдат скрити, нито някой се опитва да го прави.

Репликата „Вижте в какви условия работим“ е една от първите, които външните хора чуват, когато разговарят със служители или влязат в сграда на РУ, например. Служителите дотолкова са интериоризирали мизерията, че за тях тя е тема за скъсяване на дистанцията и изграждане на доверие с непознати.
Темата за мизерните условия на работа има поне два нюанса. Единият е гневният, споделян от бунтарите, членовете на синдиката, хората, които са отскоро в системата или пък са сравнително млади и имат все още високи критерии. Те търсят разбиране и помощ от външния човек, сякаш ако мизерията стане достояние на „външния“ свят, той може да се намеси и да промени нещо.
Вторият е примиренческият, търсещ извинение и снизхождение – „като виждате в какви условия работим, да не очаквате кой знае какво от нас“. Хората, които мислят така вече са се предали, не очакват нещо изобщо в системата да се промени – защото материалното е символ на всичко видимо и осезаемо в институцията.
СФСМВР проведе изследване на рисковите и стресовите фактори в МВР и анализ на тяхната промяна през последните 5 години. Части от споделените позиции и направени заключения, ще публикуваме под формата на инфографики, които са част от информационната кампания „Стресът и рискът в МВР“.Кампанията се реализира по проект „Най-новото предизвикателство пред достойните условия на труд: управлението на професионалния стрес и риска на работното място“, финансиран от Иновация Норвегия и изпълняван от СФСМВР в партньорство с норвежкия синдикат Fagforbundet.

От гледна точка на медиите, участниците в групите смятат, че полицаите са „удобните виновни“. Журналистите н

ямат „нищо лично“ към тях, но на аудиторията и импонира ако полицаите се представят в отрицателна светлина, затова и го правят. Негативните сензации, свързани с МВР и в частност с полицаите се вписват във всеобщата „жажда“ за новини с отрицателен знак, в старата максима Bad news is a good news.
Отрицателният престиж на полицейската професия се дължи от една страна на негативния стереотип като към репресивен орган. От друга обаче се натрупват и други, чисто статусни характеристики – образование и ерудиция, материален статус, влияние в обществото, външен вид и не на последно място – обезпеченост на статуса – законодателна защита и застъпничество от страна на висшестоящите и обществото като цяло.

СФСМВР проведе изследване на рисковите и стресовите фактори в МВР и анализ на тяхната промяна през последните 5 години. Части от споделените позиции и направени заключения, ще публикуваме под формата на инфографики, които са част от информационната кампания „Стресът и рискът в МВР“.Кампанията се реализира по проект „Най-новото предизвикателство пред достойните условия на труд: управлението на професионалния стрес и риска на работното място“, финансиран от Иновация Норвегия и изпълняван от СФСМВР в партньорство с норвежкия синдикат Fagforbundet.

Един от най-съществените и най-често споделяни проблеми, от служителите в МВР, е усещането им, че нямат права. Те смятат, че права имат всички, които са обект на тяхната работа, но не и те самите. В дискусиите повсеместно изразяват мнението, че се чувстват незащитени от закона и заплашени, че началниците ще ги „хвърлят на кучетата“ и ще се оправдаят с тях във всеки момент, в който им е необходимо, за да запазят себе си от критики или санкции.
СФСМВР проведе изследване на рисковите и стресовите фактори в МВР и анализ на тяхната промяна през последните 5 години. Части от споделените позиции и направени заключения, ще публикуваме под формата на инфографики, които са част от информационната кампания „Стресът и рискът в МВР“.Кампанията се реализира по проект „Най-новото предизвикателство пред достойните условия на труд: управлението на професионалния стрес и риска на работното място“, финансиран от Иновация Норвегия и изпълняван от СФСМВР в партньорство с норвежкия синдикат Fagforbundet.

Те самите се определят като работещи в Министерството на всичките работи,като през месец март 2020 г., някои дори изпълняват ролята на „глашатаи“. Кой изпълнява служебните им задължения, докато те ходят с мегафони? Отговорът е: никой.